Отломки от обич

 Бяхме двамата... в сурова младост,

навярно — от лудостта си запленени.

Аз — в очите ти дълбоки се загубвах,

а ти — в копнежа таен с мене.

И в този сън... преминаха години,

и нещо счупи се, навярно...

Макар и близки да сме още,

пред нас е зейналата бездна — сърцето ти е празно.

Сега те търся... като за последно —

ръката ти... ръката ми да хване.

Навярно в твоя ден е "нова тема",

а аз... желая теб непрестанно.

И сигурно... обичаш нея,

а аз — обичам теб...

И в тази трудна, мъчеща дилема —

кажи ми... как да продължа напред.