Хълмът на съмнението

 Изкачването не е стръмно.

Просто е самотно.

И не боли кракът,

а мисълта:

„Дали не сбърках някъде по пътя?“

Под мен се разгръщат спомени —

като градове, в които съм живяла,

но никога не съм се чувствала у дома.

Всеки камък, на който стъпвам,

е съмнение:

– „Ако бях останала...?“

– „А ако бях тръгнала по-рано?“

– „А дали това, което търся, изобщо съществува?“

На върха няма отговор.

И няма светлина.

И точно в тази тъмнина

спи нещо важно:

тихото приемане,

че не всичко ще знаеш,

но можеш все пак да продължиш.