Пустинята на прехода

 Безвремие.

Нито вчера, нито утре.

Само сега,

което се разтяга като жега,

размазва граници, изтрива стари черти.

Пустинята не те убива.

Тя те съблича.

Оставя те без желания,

без роли,

без нуждата да си „някой“.

Тук си просто ТИ.

Жаден.

Истински.

Изложен на всички ветрове на съмнението.

И точно когато си мислиш,

че не можеш повече,

вятърът разнася песен —

не е твоя, но я познаваш.

Звучи като глас,

който си забравил, че някога е бил твой.

И тръгваш.

Не защото виждаш път,

а защото вече знаеш, че си част от него.