Пътеката напред

 Не е път с лампички.

Не е постлана с обещания.

Няма знаци, няма гласове.

Само сърцето ти —

което вече не мълчи.

Тръгваш.

Не защото знаеш накъде,

а защото вече можеш да бъдеш там, където си.

В ръцете си не носиш мечове.

Нито щитове.

Само себе си —

с белези,

с въпроси,

с очи, които вече гледат,

а не се крият.

Понякога ще стъпваш несигурно.

Ще се съмняваш отново.

Но вече няма да спираш.

Защото си избрал не пътя на сигурното,

а пътя на истинското.

И това те прави свободен.

Не невредим,

не завършен,

а жив —

до последната крачка.

До последната дума.

До последната сълза,

която вече не криеш.