Градината на възстановената душа

 Не я намираш.

Тя те намира.

Когато си се отказал да бързаш,

да доказваш,

да се променяш заради другите.

Тук всичко расте бавно.

Първо тревите на самопрощаване.

После – цветята на тихата смелост.

И накрая – плодове,

които имат вкус на свобода.

В тази градина няма зрители.

Свидетели сте само 
ти и тишината.

И не ти трябва огледало.

Във всяко листо се отразяваш —

не като някой, който търси себе си,

а като някой, който се е намерил,

разбрал, че е бил там през цялото време.