Време е

Осъзнаването.

Понякога болезнено отрезвяване в реалността по средата на възрастта в която си.

Свързано е с падането на заблуди както за теб, така и за хората с които си заобиколен. Не ги упрекваш, че са те подвели. Не са… не упрекваш и себе си, защото ти е трудно да се наречеш  глуповат и наивен, но все пак… осъзнаваш че само в теб е причината да се случи всичко това което е, .. или да не се случи. Знаеш само, че нещо трябва радикално да се промени, ама ти е толкова трудно да назовеш кое това нещо. 

Така започва голямата ревизия. Ревизия на ежедневието ти, ревизия на чувствата, ревизия в малкото приятелства… ако въобще са останали такива. Толкова много неща са се натрупали около теб и в душата ти, че първото място  което е нужно да подредиш си ти самия. Това е едновременно страшно, и така необходимо. Започваш да разбираш силата на изпуснатите моменти през годините, в които си можел да направиш нещо по-смислено, а са били възприемани за даденост… Продължаваш напред, но разбираш, че всеки изпуснат момент е отнасял със себе си и частица от душата ти. И така парче по парче тя е останала малка и се е свила, за да запази това което й е останало. Тази болка, тъга, смирение и други чувства, нямаше обаче да ги има, ако не беше дошло на гости осъзнаването. В този момент се питам, дали ако бях решила да продължа да живея в заблудата, нямаше да ми е по-лесно. Лесното и правилното са срещуположни посоки, а аз се намирам на кръстопъта, в който е нужно да направя своя избор.Само по себе си това не е лесно, но дано е поне малко по-правилно! Време е.