Душа

 

Трудно е да бъдеш истински,
 когато светът е пълен с отражения,
 в които никога не можеш да се познаеш.
 Всеки ден е маска, поставена на лицето ти,
 и всяка дума — шепот в шума,
 докато душата ти търси място,
 където да бъде себе си.

Ала душата не се нуждае от много,
 тя не иска злато или слава.
 Тя иска само мир в сърцето си,
 и прегръдка, която да я стопли.
 Няма нужда от външни признаци,
 за да се почувства цяла.
 Само топлина, която да я кара да се разтопи,
 и да забрави, че някога е било студено.

Въпреки това, тя е затворена в тялото —
 като птица в клетка, която се рее в мислите.
 И когато ти се опитваш да я разбереш,
 тя се изплъзва, като сянка,
 завладяна от вятъра на съмненията.
 Какво е душата?
 Къде е тя, когато всичко изглежда чуждо?
 Как може да се улови, когато е вечно в движение?

Ако погледнеш навън,
 ще видиш хиляди отражения —
 в очите на другите, в техните жестове, в техните гласове.
 Но всички тези отражения
 са само пламъци, които танцуват на повърхността на реалното
 Истинската светлина, истинският огън,
 е вътре — в тъмните дълбини,
 където никой не може да стигне,
 където само ти и душата си се срещате.

Трудно е да бъдеш цял,
 когато си разкъсан между света и себе си.
 Няма пътека, която да води до мир,
 няма карта, която да посочи правилния път.
 Но може би пътят е просто в търсенето,
 в самото движение,
 във въпросите, които поставяме
 и в отговорите, които остават нечути от другите.

Ти можеш да се изгубиш в тълпата,
 можеш да се скриеш зад хиляди маски,
 но душата ти ще остане гладна.
 Тя няма нужда от признание,
 тя няма нужда от обществено одобрение.
 Тя се нуждае само от покой,
 от свободата да бъде това, което е —
 непокътната и цяла,
 въпреки че светът все се опитва да я разкъса.

Може би душата ни не е създадена, за да бъде разбрана.
 Може би тя е само пътуваща странница,
 която проблясва за миг и изчезва,
 но в този кратък миг,
 тя усеща целия космос в себе си.

Затова не търси да я обясниш.

 Не я търси в чуждите очи.

 Тя е в теб, по-дълбоко от всяка мисъл,

 по-широка от всяко пространство,

 по-стара от времето и по-млада от всяка надежда.

 Тя е тишина, в която всички отговори се раждат

 и всеки въпрос намира своя смисъл.