Душа
Трудно е да бъдеш истински, когато светът е пълен с отражения, в които никога не можеш да се познаеш. Всеки ден е маска, поставена на лицето ти, и всяка дума — шепот в шума, докато душата ти търси място, където да бъде себе си. Ала душата не се нуждае от много, тя не иска злато или слава. Тя иска само мир в сърцето си, и прегръдка, която да я стопли. Няма нужда от външни признаци, за да се почувства цяла. Само топлина, която да я кара да се разтопи, и да забрави, че някога е било студено. Въпреки това, тя е затворена в тялото — като птица в клетка, която се рее в мислите. И когато ти се опитваш да я разбереш, тя се изплъзва, като сянка, завладяна от вятъра на съмненията. Какво е душата? Къде е тя, когато всичко изглежда чуждо? Как може да се улови, когато е вечно в движение? Ако погледнеш навън, ще видиш хиляди отражения — в очи...
